29 сент. 2025 г., 19:16

Щом в гърди на поет си сърце

196 0 0

Засияй, затрепти, засвети ми. Аз следвам те. Боса.
С теб сме странна комбина. И трудно след нас се върви.     
Много често сърце, като знаме сред битка те нося,
ти прощаваш ми винаги... С тебе сме луди глави.

 

Не те питах веднъж как блатата житейските гази,
не се спрях, не превързах пробойните твои дори,
знам звезда пътеводна си... моя, едничка. Онази,
що в бардак и в палат, и в калта все от обич гори.

 

Не те жалих, простѝ, не те глезих, приятелю стари,
щом в гърди на поет си, сърце – хляб птици бъди.
Не убиват кафета, безсъници, песни, цигари,
смърт от обич за мене и тебе съдбата реди...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...