Щом в гърди на поет си сърце

Засияй, затрепти, засвети ми. Аз следвам те. Боса.
С теб сме странна комбина. И трудно след нас се върви.     
Много често сърце, като знаме сред битка те нося,
ти прощаваш ми винаги... С тебе сме луди глави.

Не те питах веднъж как блатата житейските гази,
не се спрях, не превързах пробойните твои дори,
знам звезда пътеводна си... моя, едничка. Онази,
що в бардак и в палат, и в калта все от обич гори.

Не те жалих, простѝ, не те глезих, приятелю стари,
щом в гърди на поет си, сърце – хляб птици бъди.
Не убиват кафета, безсъници, песни, цигари,
смърт от обич за мене и тебе съдбата реди...