Щом в пазвата си приютиш змия

(опит за терки бенд1)

В градината, под дюлево дърво

бе седнало безплътно същество

и свиреше унесено на саз

сред пищно, къснолятно тържество.

Неустоим бе всеки нов акорд –

на звуци най-изящно пиршество.

Ятата даже литнаха на юг,

признали неговото първенство.

Заслушана в звъна на песента,

наля плод дюлята, настъпи есента.

Но на духа незрим му стана скучно

и скърши трелите си благозвучни.

Крилете си проблясващи разпери

и литна над гори, ливади тучни.

Остана дюлята сама, заплака

за тази своя участ злополучна.

И сълзите ѝ бяха чисто злато,

отнесе ги хладнеещият ручей.

Наведе клетницата скръбно клони –

държи я корен, как да го догони?

И вкопчена в градинската земя

остана тя без плодове, сама.

Да, имаше дървета много тук,

но бяха неми в нощната тъма.

Дори и вятърът – прочут свирец

в безлистния им сън не прошумя.

Но ето, чу се съсък предпазлив –

по ствола грапав пропълзя змия.

И сякаш в сговор с падналия мрак,

от свода зимен се посипа сняг.

„В хралупата си суха приюти ме!“

примоли се влечугото без име.

„За добрината ще ти върна с лихва,

щом зимата вилнееща премине.“

От тишината под снега и мрака,

бе станало дървото уязвимо.

Прие змията за другар – съжител.

Тя сви се до сърцето му ранимо.

А пролет щом дойде, в пръстта се мушна

и корена прегриза2 му бездушно.

Извика дюлята от болка, страх:

„Какво ми причини, умирам, ах!“

„Освободих те от извечен плен!“,

отвърна ѝ влечугото със смях.

„Върви сега, свирача си търси

преди да се превърнеш в шепа прах!“

Направи крачка дюлята напред –

но строполи се мигом с вопъл плах.

И в пролетния благодатен дъжд

изгни за дни без корена могъщ.

6-9.10. 2025

https://www.youtube.com/watch?v=7HyZF9Rw5as

1. Терки бенд (таркиббанд) – стихотворение от т.нар. Диванска поезия, състоящо се от газели с еднакво количество бейтове (двустишия) и еднакъв размер, но в края на всяка газела има нов бейт със самостоятелна рима. Обикновено римите са от един тип в цялото произведение, но аз съм използвала редуване на мъжки и женски рими в отделните газели.
2. Всъщност змиите не могат да „гризат“, а поглъщат плячката си цяла, като зъбите им служат, за да я задържат и да впръскат отрова в нея.