10.10.2025 г., 8:47

Щом в пазвата си приютиш змия

250 0 0

(опит за терки бенд1)

 

В градината, под дюлево дърво

бе седнало безплътно същество

и свиреше унесено на саз

сред пищно, къснолятно тържество.

Неустоим бе всеки нов акорд –

на звуци най-изящно пиршество.

Ятата даже литнаха на юг,

признали неговото първенство.

 

Заслушана в звъна на песента,

наля плод дюлята, настъпи есента.

 

Но на духа незрим му стана скучно

и скърши трелите си благозвучни.

Крилете си проблясващи разпери

и литна над гори, ливади тучни.

Остана дюлята сама, заплака

за тази своя участ злополучна.

И сълзите ѝ бяха чисто злато,

отнесе ги хладнеещият ручей.

 

Наведе клетницата скръбно клони –

държи я корен, как да го догони?

 

И вкопчена в градинската земя

остана тя без плодове, сама.

Да, имаше дървета много тук,

но бяха неми в нощната тъма.

Дори и вятърът – прочут свирец

в безлистния им сън не прошумя.

Но ето, чу се съсък предпазлив –

по ствола грапав пропълзя змия.

 

И сякаш в сговор с падналия мрак,

от свода зимен се посипа сняг.

 

„В хралупата си суха приюти ме!“

примоли се влечугото без име.

„За добрината ще ти върна с лихва,

щом зимата вилнееща премине.“

От тишината под снега и мрака,

бе станало дървото уязвимо.

Прие змията за другар – съжител.

Тя сви се до сърцето му ранимо.

 

А пролет щом дойде, в пръстта се мушна

и корена прегриза2 му бездушно.

 

Извика дюлята от болка, страх:

„Какво ми причини, умирам, ах!“

„Освободих те от извечен плен!“,

отвърна ѝ влечугото със смях.

„Върви сега, свирача си търси

преди да се превърнеш в шепа прах!“

Направи крачка дюлята напред –

но строполи се мигом с вопъл плах.

 

И в пролетния благодатен дъжд

изгни за дни без корена могъщ.

 

6-9.10. 2025

 

https://www.youtube.com/watch?v=7HyZF9Rw5as

 


1. Терки бенд (таркиббанд) – стихотворение от т.нар. Диванска поезия, състоящо се от газели с еднакво количество бейтове (двустишия) и еднакъв размер, но в края на всяка газела има нов бейт със самостоятелна рима. Обикновено римите са от един тип в цялото произведение, но аз съм използвала редуване на мъжки и женски рими в отделните газели.
2. Всъщност змиите не могат да „гризат“, а поглъщат плячката си цяла, като зъбите им служат, за да я задържат и да впръскат отрова в нея.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...