Щом в пазвата си приютиш змия
(опит за терки бенд1)
В градината, под дюлево дърво
бе седнало безплътно същество
и свиреше унесено на саз
сред пищно, къснолятно тържество.
Неустоим бе всеки нов акорд –
на звуци най-изящно пиршество.
Ятата даже литнаха на юг,
признали неговото първенство.
Заслушана в звъна на песента,
наля плод дюлята, настъпи есента.
Но на духа незрим му стана скучно
и скърши трелите си благозвучни.
Крилете си проблясващи разпери
и литна над гори, ливади тучни.
Остана дюлята сама, заплака
за тази своя участ злополучна.
И сълзите ѝ бяха чисто злато,
отнесе ги хладнеещият ручей.
Наведе клетницата скръбно клони –
държи я корен, как да го догони?
И вкопчена в градинската земя
остана тя без плодове, сама.
Да, имаше дървета много тук,
но бяха неми в нощната тъма.
Дори и вятърът – прочут свирец
в безлистния им сън не прошумя.
Но ето, чу се съсък предпазлив –
по ствола грапав пропълзя змия.
И сякаш в сговор с падналия мрак,
от свода зимен се посипа сняг.
„В хралупата си суха приюти ме!“
примоли се влечугото без име.
„За добрината ще ти върна с лихва,
щом зимата вилнееща премине.“
От тишината под снега и мрака,
бе станало дървото уязвимо.
Прие змията за другар – съжител.
Тя сви се до сърцето му ранимо.
А пролет щом дойде, в пръстта се мушна
и корена прегриза2 му бездушно.
Извика дюлята от болка, страх:
„Какво ми причини, умирам, ах!“
„Освободих те от извечен плен!“,
отвърна ѝ влечугото със смях.
„Върви сега, свирача си търси
преди да се превърнеш в шепа прах!“
Направи крачка дюлята напред –
но строполи се мигом с вопъл плах.
И в пролетния благодатен дъжд
изгни за дни без корена могъщ.
6-9.10. 2025
https://www.youtube.com/watch?v=7HyZF9Rw5as
1. Терки бенд (таркиббанд) – стихотворение от т.нар. Диванска поезия, състоящо се от газели с еднакво количество бейтове (двустишия) и еднакъв размер, но в края на всяка газела има нов бейт със самостоятелна рима. Обикновено римите са от един тип в цялото произведение, но аз съм използвала редуване на мъжки и женски рими в отделните газели.
2. Всъщност змиите не могат да „гризат“, а поглъщат плячката си цяла, като зъбите им служат, за да я задържат и да впръскат отрова в нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ