СОНАТА ЗА ЛУДИ
Р.Чакърова
Няма думи, в които да скрия очите ти...
Ослепявам от техния крясък.
Оглушавам от светлата точка в зениците
и накъсвам небето на части.
После тръгвам наслуки стремглаво напред
да удавя крилете си в бяло,
както прави навярно и всеки поет,
който няма в душата си тяло...
От гмежта между свирещи релси и клаксони
композирам "Соната за луди ",
и тогава пианото най-неочаквано
от съня на ръцете се буди.
И погалвам бемоли, диези, звезди...
А часовникът бие на кухо...
В мойте пръсти най-после ще може да спи
онзи крясък в очите ти глухи...
ЛОНДОН 16/02/2016' 09:12
© Rositsa Chakarova Все права защищены