5 июл. 2018 г., 22:35

Соната за морски изгрев

855 3 18

Брегът е коленичил

пред изгревна соната,

с очакване закичил

на утрото душата.

 

Облечен в риза тънка,

от облак бял тъкана,

денят разпява звънко

клавишите от пяна.

 

А въздухът прозирен

рисува с мигли меки

в картина от ефирност

за слънцето пътека.

 

От прилив залюлени,

вълни акомпанират.

По тази морска сцена

минутите валсират.

 

Със слънчева корона

денят се увенчава.

Качил се на амвона,

той благослов ни дава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уважавам и ценя много както творчеството ти, така и всяка дума от твоите коментари, Стаси! Благодарна съм ти за добрите отзиви!
  • Мария, такъв оркестър си подредила от природата, че всяка дума има своя мелодия!
    Насладих се!
  • Трогнаха ме думите ти, Доре! Сърдечно ти благодаря, че ми партнираш в танца!
  • Изкуството да правиш любов с думите...! Благодаря ти, че ме поведе в този танц! "По тази морска сцена минутите валсират"...и губиш представа за време...ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Как само ме радват думите ти! Благодаря ти, Светле!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...