5 июл. 2018 г., 22:35

Соната за морски изгрев

853 3 18

Брегът е коленичил

пред изгревна соната,

с очакване закичил

на утрото душата.

 

Облечен в риза тънка,

от облак бял тъкана,

денят разпява звънко

клавишите от пяна.

 

А въздухът прозирен

рисува с мигли меки

в картина от ефирност

за слънцето пътека.

 

От прилив залюлени,

вълни акомпанират.

По тази морска сцена

минутите валсират.

 

Със слънчева корона

денят се увенчава.

Качил се на амвона,

той благослов ни дава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уважавам и ценя много както творчеството ти, така и всяка дума от твоите коментари, Стаси! Благодарна съм ти за добрите отзиви!
  • Мария, такъв оркестър си подредила от природата, че всяка дума има своя мелодия!
    Насладих се!
  • Трогнаха ме думите ти, Доре! Сърдечно ти благодаря, че ми партнираш в танца!
  • Изкуството да правиш любов с думите...! Благодаря ти, че ме поведе в този танц! "По тази морска сцена минутите валсират"...и губиш представа за време...ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Как само ме радват думите ти! Благодаря ти, Светле!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...