Соната за морски изгрев
Брегът е коленичил
пред изгревна соната,
с очакване закичил
на утрото душата.
Облечен в риза тънка,
от облак бял тъкана,
денят разпява звънко
клавишите от пяна.
А въздухът прозирен
рисува с мигли меки
в картина от ефирност
за слънцето пътека.
От прилив залюлени,
вълни акомпанират.
По тази морска сцена
минутите валсират.
Със слънчева корона
денят се увенчава.
Качил се на амвона,
той благослов ни дава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
