8 июл. 2025 г., 22:06  

Сонет 1

311 9 12

При грешки, човекът довежда

вината, омразата, злото.

Без вяра, любов и надежда,

загубва опора в доброто.

 

Вселената записи прави

за дните на всеки в живота,

добрите и лоши прояви

припомня, щом стигне Голгота.

 

Животът не спира обаче...

С искрата от Бог многолика –

дори и душата да плаче,

все тъй продължава да блика.

 

Не тръгвай на щурм срещу злото,

подкрепа търси в обществото.

 

13 май, 1:35 часа –

15 юни 2025, 14:30 часа

 

-------------------------

Информация:

 

Редактирах втори стих на първа строфа. Моля за извинение.

В момента имам много сериозни здравни проблеми. На

антибиотици съм, стресиран и бързах снощи да го пусна,

без да го огледам добре. Нужна ми беше връзка с хора, с

обществото, за да се разсея чрез общуването. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за подкрепата Ивита! Всичко най-хубаво ти желая!
  • Всичко има значение...Всяка стъпка, всеки жест... Дори мислите ни носят енергия.
    Поздравявам те, Иван за този прекрасен сонет, и от сърце ти желая бързо възстановяване.
    Бог с теб!
  • Мили приятели, трогнат съм от вашите сърдечни коментари и добавките в любими! От все сърце ви благодаря за съчувствието и духовната подкрепа. Бог да ви благослови за добротата. На всички ви желая всичко най-хубаво!
  • Имате нашата морална подкрепа, Иван! Бързо възстановяване!
  • Хей, я се усмихни Че аз трябва повечето стихове да си изтрия в тази връзка и да останат към десетина. Радвам се, че прочетох. И се надявам бързо да си във форма.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...