Сонет 1 ("Мъка")
"МЪКА"
Колко е ужасно и празно,
когато теб те няма,
когато чакам, а напразно,
да бъдем с теб отново двама...
Студена болка ме облива,
когато с мислите към теб летя
и плача със сълзи горчиви,
а в съня си подарявам ти цветя...
Къде са, твоите добри очи,
чийто поглед да ме стопли
и като слънчеви лъчи,
да стопят сълзите мокри,
а любовта на воля да хвърчи
и да ни сбере под своя покрив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Балрог Все права защищены
