Крилато вдъхновение ти играеш си със смъртта,
желаеш и отблъскваш, счупено е твоето крило.
Виждам те пред мен, но обвито в грозна красота;
в черна роза се превръщаш и заключваш своето стъбло,
но душите ни държиш; в теб изгарят нашите сърца.
О, зло си ти и пак обятията ти недостъпни са за мен.
Изкупление ни обеща, там където са нашите лица,
ала измами любовта и отново си неблагоразумен.
Доверих ти се и този път, а ти ни раздели един от друг.
Сега е мрак и валят от пресъхналите ни очи сълзи
и няма вече ти да чуеш повече от нас любовен звук;
нанесе своите щети като остави най-дълбоки белези. ...