Сонет

Крилато вдъхновение ти играеш си със смъртта,

желаеш и отблъскваш, счупено е твоето крило.

Виждам те пред мен, но обвито в грозна красота;

в черна роза се превръщаш и заключваш своето стъбло,

но душите ни държиш; в теб изгарят нашите сърца.

О, зло си ти и пак обятията ти недостъпни са за мен.

Изкупление ни обеща, там където са нашите лица,

ала измами любовта и  отново си неблагоразумен.

Доверих ти се и този път, а ти ни раздели един от друг.

Сега е мрак и валят от пресъхналите ни очи сълзи

и няма вече ти да чуеш повече от нас любовен звук;

нанесе своите щети като остави най-дълбоки белези.

Затова в тъмнината сломен ще чакам аз смъртта,

знаейки, че безжалостно, ти отне ми любовта.