lonely_girl (Татяна)
32 8
22 мар. 2021 г., 07:29

Сонет 

  Поэзия
457 1 7

Дотегна ми от този свят!

Не искам да продължавам да живея

в това общество изгубило своя цвят,

в което само ако съм зла ще оцелея.

Там, където всеки живее сам за него,

не го е грижа за ближния дори,

и с гордост брани своето огромно его,

а потъпква чуждото, дори и в огън да гори.

Днес да си добър е считано за срамно,

защото човекът е изгубил свойта жал.

Богатият от бедни краде безсрамно,

а обществото ни е цялото във кал.

Омръзна ми от дребни тарикати,

които мамят, а се правят на добри;

душевно бедни, на пари богати

- те дишат и живеят само за пари.

Дотегна ми от фалша! Лицемерието

е издигнато на пиедестал,

а добротата и доверието

отдавна тънат в тиня и кал.

Омръзна ми от любовта дори,

вече и тя е пошла, краткотрайна.

Сърцето ми от възмущение гори!

Днес само човешката глупост е безкрайна.

© Татяна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Влече ме Ориента. Пясък, камъни, пустош и руини. Това ме зарежда. Йордания и Египет ми бяха мечта, но скоро едва ли.
    Край на спама
  • Някъде се носеше една притча, за двама, които се разхождали в някакъв град. Единият не спирал да се гнуси и възмущава. Че улиците били мръсни, че воняло, че духал вятър, че хората били бедно облечени. Другият гледал в захлас шарените пазарища, стоките по земята, играещите наоколо деца и разцъфналите дървета и навсякъде около себе си усещал колко красив и жив е животът. Поуката беше, че всеки вижда това, което носи в сърцето си. Допреди да отида във Венеция, бях чувала, че е долна, воняща и надценена дестинация. Първото ми стъпване там мина като в приказка. Препускане по малките мостчета, гондолите, туристите, водата, виното, карнавалните маски, мушкатата по прозорците и прането над каналите. На второто ме пра такъв дъжд, ден преди голямото наводнение 2018, че трябваше да се крия и това беше моята венецианска, влюбена дъждовна приказка....
    А сега ме застреляй, Ив!
  • palenka (Пепи) - душица си ти! А ние с Ирина, като зли оси, не утешаваме и не се прегръщаме с някой, дето ни залива с епитети като лицемери, фалшиви, тарикати, потъпкващи чуждото и т.н. Направо сме си докачливи оси: хем авторката дотам се е отчаяла, че не ѝ се живее в нашия свят, хем и не я обичаме поне малко заради откровението и изповедта ѝ...
  • А дали е сонет, кой, кой да ми каже?
  • То пък взехме, че се събрахме две лоши ченгета на едно място ☺️
    Дано да се появи едно добро и да ни застреля 😂
  • Намери си друг свят и общество, кой ти пречи? Е така се посяга към зависимостите. Светът има всичко, ти как филтрираш другите и какви са критериите, ти си знаеш. Много инфантилно, по лексиконски ми звучи
  • За да оцелееш в който и да било свят, не трябва да си добър или лош. Трябва да си гъвкав и приспособим. Това е природен закон и на него се крепят всички живи организми, дори и едноклетъчните. Тези стихове звучат като жалване на разглезено дете, които тропа с краче. "Никой не ме разбира, ама и аз не искам никого да разбера!"
    Опитвали ли сте някога да проумеете "лош" човек? Ще се изненадате на колко много хубави качества можете да се натъкнете
Предложения
: ??:??