Сонет
Упреквам се за хиляди неща!
Виниш ме ти-така е справедливо.
И често прося помощ от Нощта,
но тя ми се присмива мълчаливо.
И мисля си, че прокълнат съм аз
от този свят,дори от любовта си...
На теб се бих помолил в този час,
от хулите зловещи да ме пазиш!
Така рибарят моли в труден миг
морето-със молитви най-горещи.
Но То не чува,и със гневен вик
помита с ярост сетните надежди!
Уви,не съм рибарят аз сега,
а корабът-изхвърлен на брега!
Виниш ме ти-така е справедливо.
И често прося помощ от Нощта,
но тя ми се присмива мълчаливо.
И мисля си, че прокълнат съм аз
от този свят,дори от любовта си...
На теб се бих помолил в този час,
от хулите зловещи да ме пазиш!
Така рибарят моли в труден миг
морето-със молитви най-горещи.
Но То не чува,и със гневен вик
помита с ярост сетните надежди!
Уви,не съм рибарят аз сега,
а корабът-изхвърлен на брега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Филипов Все права защищены
