ARABEL (Владимир Филипов) ARABEL (Владимир Филипов)
18
Nov 28, 2006, 12:49 AM

Сонет

  Poetry
1.4K 0 4
Упреквам се за хиляди неща!
Виниш ме ти-така е справедливо.
И често прося помощ от Нощта,
но тя ми се присмива мълчаливо.
И мисля си, че прокълнат съм аз
от този свят,дори от любовта си...
На теб се бих помолил в този час,
от хулите зловещи да ме пазиш!
Така рибарят моли в труден миг
морето-със молитви най-горещи.
Но То не чува,и със гневен вик
помита с ярост сетните надежди!

Уви,не съм рибарят аз сега,
а корабът-изхвърлен на брега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Филипов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0