15 янв. 2011 г., 20:49

Сонет

634 0 4

 


Когато влюбено ме гледаше,

да ти бях затворила очите,

за да не се налагаше сега

да си погребваш ти мечтите.

Да бях премълчала "Обичам те".

Защо не бях глуха и няма?

Защо влюбих се във тебе и

въвлякох те във тази драма?

Да си бях заключила сърцето,

да не бях му дала да обича,

че любовта ми може само

на страшни мъки да обрича.

 

Кажи ми, защо ми е сърцето,

щом щастието ми е отнето?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много за отделеното време
  • Браво за достойното приемане на критиката!Това е най-трудната част.
    Поне знаеш, че когато напиша, че ми е харесало, значи наистина ми е харесало!
    Поздрави и пожелания за успех!
  • Мев, на въпроса ти - и двете са разбити. Що се отнася до любовта - знам, че не е така, тя е извора на живота, но не значи, че не може да ни погуби.
    Не твърдя, че съм зряла емоционално и литературно. Аз съм тук като всички останали, за да се уча.
    Благодаря много за мнението! Ще се опитам да редактирам
  • "Когато влюбено ме гледаше
    да ти бях затворила очите,
    за да не се налагаше сега
    да си погребваш ти мечтите."
    Не разбирам чие сърце е разбито - не лирическата героиня, или на този, който си погребва мечтите? Оставам с впечатлението, и че авторката не е много наясно.


    "че любовта може единствено
    на страшни мъки да обрича."
    С това твърдение хич, ама хич не съм съгласна!

    "че изпепелих те като слама." - безсмислено, колкото да се скърпи някаква рима.
    Като цяло откровението оставя впечатление за емоционална (и литературна)незрялост на авторката.




Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...