Jan 15, 2011, 8:49 PM

Сонет

  Poetry
624 0 4

 


Когато влюбено ме гледаше,

да ти бях затворила очите,

за да не се налагаше сега

да си погребваш ти мечтите.

Да бях премълчала "Обичам те".

Защо не бях глуха и няма?

Защо влюбих се във тебе и

въвлякох те във тази драма?

Да си бях заключила сърцето,

да не бях му дала да обича,

че любовта ми може само

на страшни мъки да обрича.

 

Кажи ми, защо ми е сърцето,

щом щастието ми е отнето?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти много за отделеното време
  • Браво за достойното приемане на критиката!Това е най-трудната част.
    Поне знаеш, че когато напиша, че ми е харесало, значи наистина ми е харесало!
    Поздрави и пожелания за успех!
  • Мев, на въпроса ти - и двете са разбити. Що се отнася до любовта - знам, че не е така, тя е извора на живота, но не значи, че не може да ни погуби.
    Не твърдя, че съм зряла емоционално и литературно. Аз съм тук като всички останали, за да се уча.
    Благодаря много за мнението! Ще се опитам да редактирам
  • "Когато влюбено ме гледаше
    да ти бях затворила очите,
    за да не се налагаше сега
    да си погребваш ти мечтите."
    Не разбирам чие сърце е разбито - не лирическата героиня, или на този, който си погребва мечтите? Оставам с впечатлението, и че авторката не е много наясно.


    "че любовта може единствено
    на страшни мъки да обрича."
    С това твърдение хич, ама хич не съм съгласна!

    "че изпепелих те като слама." - безсмислено, колкото да се скърпи някаква рима.
    Като цяло откровението оставя впечатление за емоционална (и литературна)незрялост на авторката.




Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...