15.01.2011 г., 20:49

Сонет

622 0 4

 


Когато влюбено ме гледаше,

да ти бях затворила очите,

за да не се налагаше сега

да си погребваш ти мечтите.

Да бях премълчала "Обичам те".

Защо не бях глуха и няма?

Защо влюбих се във тебе и

въвлякох те във тази драма?

Да си бях заключила сърцето,

да не бях му дала да обича,

че любовта ми може само

на страшни мъки да обрича.

 

Кажи ми, защо ми е сърцето,

щом щастието ми е отнето?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти много за отделеното време
  • Браво за достойното приемане на критиката!Това е най-трудната част.
    Поне знаеш, че когато напиша, че ми е харесало, значи наистина ми е харесало!
    Поздрави и пожелания за успех!
  • Мев, на въпроса ти - и двете са разбити. Що се отнася до любовта - знам, че не е така, тя е извора на живота, но не значи, че не може да ни погуби.
    Не твърдя, че съм зряла емоционално и литературно. Аз съм тук като всички останали, за да се уча.
    Благодаря много за мнението! Ще се опитам да редактирам
  • "Когато влюбено ме гледаше
    да ти бях затворила очите,
    за да не се налагаше сега
    да си погребваш ти мечтите."
    Не разбирам чие сърце е разбито - не лирическата героиня, или на този, който си погребва мечтите? Оставам с впечатлението, и че авторката не е много наясно.


    "че любовта може единствено
    на страшни мъки да обрича."
    С това твърдение хич, ама хич не съм съгласна!

    "че изпепелих те като слама." - безсмислено, колкото да се скърпи някаква рима.
    Като цяло откровението оставя впечатление за емоционална (и литературна)незрялост на авторката.




Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...