stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
15.01.2011 г., 20:49 ч.

Сонет 

  Поезия
441 0 4

 


Когато влюбено ме гледаше,

да ти бях затворила очите,

за да не се налагаше сега

да си погребваш ти мечтите.

Да бях премълчала "Обичам те".

Защо не бях глуха и няма?

Защо влюбих се във тебе и

въвлякох те във тази драма?

Да си бях заключила сърцето,

да не бях му дала да обича,

че любовта ми може само

на страшни мъки да обрича.

 

Кажи ми, защо ми е сърцето,

щом щастието ми е отнето?

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти много за отделеното време
  • Браво за достойното приемане на критиката!Това е най-трудната част.
    Поне знаеш, че когато напиша, че ми е харесало, значи наистина ми е харесало!
    Поздрави и пожелания за успех!
  • Мев, на въпроса ти - и двете са разбити. Що се отнася до любовта - знам, че не е така, тя е извора на живота, но не значи, че не може да ни погуби.
    Не твърдя, че съм зряла емоционално и литературно. Аз съм тук като всички останали, за да се уча.
    Благодаря много за мнението! Ще се опитам да редактирам
  • "Когато влюбено ме гледаше
    да ти бях затворила очите,
    за да не се налагаше сега
    да си погребваш ти мечтите."
    Не разбирам чие сърце е разбито - не лирическата героиня, или на този, който си погребва мечтите? Оставам с впечатлението, и че авторката не е много наясно.


    "че любовта може единствено
    на страшни мъки да обрича."
    С това твърдение хич, ама хич не съм съгласна!

    "че изпепелих те като слама." - безсмислено, колкото да се скърпи някаква рима.
    Като цяло откровението оставя впечатление за емоционална (и литературна)незрялост на авторката.




Предложения
: ??:??