22 июл. 2007 г., 00:26

Сонет 63 

  Поэзия
1067 0 4
Дори да стана на шейсет и три,
аз пак ще те обичам до полуда.
Дори смъртта да ме сломи и ти
да мислиш, че това е чудо...
Ще съм до теб, в дъжда ще слея
сълзите ти със моите сълзи,
ще бъда слънце и ще галя
косите ти със моите лъчи.
Ще хвана вятъра, да милва
с целувки твоето лице
и ще се сгуша вляво на гърдите ти -
където тупка твоето сърце.

Но аз съм още тук и те обичам,
'любими мой' до гроб да те наричам.

© Ангелина Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??