Сонет 63
Дори да стана на шейсет и три,
аз пак ще те обичам до полуда.
Дори смъртта да ме сломи и ти
да мислиш, че това е чудо...
Ще съм до теб, в дъжда ще слея
сълзите ти със моите сълзи,
ще бъда слънце и ще галя
косите ти със моите лъчи.
Ще хвана вятъра, да милва
с целувки твоето лице
и ще се сгуша вляво на гърдите ти -
където тупка твоето сърце.
Но аз съм още тук и те обичам,
'любими мой' до гроб да те наричам.
аз пак ще те обичам до полуда.
Дори смъртта да ме сломи и ти
да мислиш, че това е чудо...
Ще съм до теб, в дъжда ще слея
сълзите ти със моите сълзи,
ще бъда слънце и ще галя
косите ти със моите лъчи.
Ще хвана вятъра, да милва
с целувки твоето лице
и ще се сгуша вляво на гърдите ти -
където тупка твоето сърце.
Но аз съм още тук и те обичам,
'любими мой' до гроб да те наричам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Димитрова Всички права запазени
