2 апр. 2011 г., 09:12

Сонет ІІІ

727 0 14

СОНЕТ  ІІІ

 

Когато, гърбом към Барона,

отмервах аз фатални крачки,

си спомних всичките закачки

с дум-думите от сайтов огън.

 

Ръката ми дори не трепна.

Разбрах, че пред смъртта сме равни.

От нейде долетяха врани

и ударът на Бен-да секна.

 

Но вярвам аз, в мига върховен,

че там, на пейка, под тепето,

ще чуеш химна на Бетховен

 

и дрозд ще литне във небето

кога куршумът му оловен

прониже любовта в сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!
  • Страхотен сонет!
    Коментарите също си ги бива. Особено ми допадна този на Б.Борисов - Самокова и не само се присъединявам към него, но и аз ще добавя нещо. Малкият ми син, когато се провинеше, сам обясняваше какво не е сторил както трябва и молеше баща си да го наказва с правене на "стереопори" - така той наричаше лицевите опори, когато беше на четири - пет годинки.
    Представям си радостта на Барона, участващ в този "дуел"!
  • Да се дуелираш с поет, посредством сонет... е все едно да накажеш дете със сладолед!
  • Харесах!!!
  • Браво, Иване!
    Истинска наслада са тези стихове.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...