Сонет ІІІ

Poetry » Other

720 0 14

СОНЕТ ІІІ

Когато, гърбом към Барона,

отмервах аз фатални крачки,

си спомних всичките закачки

с дум-думите от сайтов огън.

Ръката ми дори не трепна.

Разбрах, че пред смъртта сме равни.

От нейде долетяха врани

и ударът на Бен-да секна.

Но вярвам аз, в мига върховен,

че там, на пейка, под тепето,

ще чуеш химна на Бетховен

и дрозд ще литне във небето

кога куршумът му оловен

прониже любовта в сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

juliet007 (Эоя Михова)

Много хубаво!

2011-04-03T12:48:15+03:00
Eia (Росица Танчева)

Страхотен сонет!
Коментарите също си ги бива. Особено ми допадна този на Б.Борисов - Самокова и не само се присъединявам към него, но и аз ще добавя нещо. Малкият ми син, когато се провинеше, сам обясняваше какво не е сторил както трябва и молеше баща си да го наказва с правене на "стереопори" - така той наричаше лицевите опори, когато беше на четири - пет годинки.
Представям си радостта на Барона, участващ в този "дуел"!

2011-04-03T12:04:59+03:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Да се дуелираш с поет, посредством сонет... е все едно да накажеш дете със сладолед!

2011-04-02T23:23:16+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Харесах!!!

2011-04-02T22:05:12+03:00
radenko (Радко Стоянов)

Браво, Иване!
Истинска наслада са тези стихове.

2011-04-02T17:06:49+03:00