2.04.2011 г., 9:12 ч.

Сонет ІІІ 

  Поезия » Друга
618 0 15
СОНЕТ ІІІ
Когато, гърбом към Барона,
отмервах аз фатални крачки,
си спомних всичките закачки
с дум-думите от сайтов огън.
Ръката ми дори не трепна.
Разбрах, че пред смъртта сме равни.
От нейде долетяха врани
и ударът на Бен-да секна.
Но вярвам аз, в мига върховен,
че там, на пейка, под тепето,
ще чуеш химна на Бетховен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??