Сонет ІІІ
СОНЕТ ІІІ
Когато, гърбом към Барона,
отмервах аз фатални крачки,
си спомних всичките закачки
с дум-думите от сайтов огън.
Ръката ми дори не трепна.
Разбрах, че пред смъртта сме равни.
От нейде долетяха врани
и ударът на Бен-да секна.
Но вярвам аз, в мига върховен,
че там, на пейка, под тепето,
ще чуеш химна на Бетховен
и дрозд ще литне във небето
кога куршумът му оловен
прониже любовта в сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
