Сонет на моя блян
998
0
0
СОНЕТ НА МОЯ БЛЯН
О, сънища магични, сънища безброй,
ликът й свиден запазете – буден да сънувам.
Падне ли нощта в мъчителен покой,
с плаща ви загърнат, само него да целувам.
Духът ми, предела сетил на своите мечти,
родени в синева безоблачно лъчиста,
жадува блян единствен в нежните черти
на красотата нейна – наниз от мъниста.
До скончанието на мига, във който аз
очи отворя пак, добили земна власт,
ще живея в сладко утомление,
а дорде сърцето наполовина разделено,
тупти и чака целостта си несломено,
нека умра от любовното копнение!
06.V.2012
Камен Тодоров ©
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камен Тодоров Все права защищены
