19 abr 2018, 1:26

Сонет на моя блян

999 0 0

СОНЕТ  НА  МОЯ  БЛЯН

 

 

О, сънища магични, сънища безброй,

ликът й свиден запазете – буден да сънувам.

Падне ли нощта в мъчителен покой,

с плаща ви загърнат, само него да целувам.

 

Духът ми, предела сетил на своите мечти,

родени в синева безоблачно лъчиста,

жадува блян единствен в нежните черти

на красотата нейна – наниз от мъниста.

 

До скончанието на мига, във който аз

очи отворя пак, добили земна власт,

ще живея в сладко утомление,

 

а дорде сърцето наполовина разделено,

тупти и чака целостта си несломено,

нека умра от любовното копнение!

 

 

06.V.2012
Камен Тодоров ©

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камен Тодоров Todos los derechos reservados

За мултимедийна визуализация, моля посетете: www.vbox7.com/play:2e8f78e1c5

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....