СОНЕТ  НА  МОЯ  БЛЯН

О, сънища магични, сънища безброй,

ликът й свиден запазете – буден да сънувам.

Падне ли нощта в мъчителен покой,

с плаща ви загърнат, само него да целувам.

Духът ми, предела сетил на своите мечти,

родени в синева безоблачно лъчиста,

жадува блян единствен в нежните черти

на красотата нейна – наниз от мъниста.

До скончанието на мига, във който аз

очи отворя пак, добили земна власт,

ще живея в сладко утомление,

а дорде сърцето наполовина разделено,

тупти и чака целостта си несломено,

нека умра от любовното копнение!

06.V.2012

Камен Тодоров ©