16 дек. 2011 г., 13:10

Сонет за жена

704 0 3

Сонет за жена

Самата ти си, мойто сиромашко лято.
И стопления ден,  на есента.
И затова за мен наистина си свята...
Затуй ти посвещавам песента!

Остави ти букета си във мойта ваза.
Край мен ухае вече на цветя!
Ти свойта приказка вълшебна ми разказа.
И с ореол велик при мене спря!

Сега за мен небето есенно сияе…
Рубинените залези блестят!...
Макар, че вече лебедова песен пеех
но ти като Надежда ме спаси!

Не знам дори дали наистина те има
Дали не си измислена от мен?...
Но ти стопи леда, на мойта сетна зима
И аз сега се чувствам обновен!...

Не зная вече, как да те наричам?
Но твърдо знам, че вече те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...