Dec 16, 2011, 1:10 PM

Сонет за жена 

  Poetry » Love
550 0 3

Сонет за жена

Самата ти си, мойто сиромашко лято.
И стопления ден,  на есента.
И затова за мен наистина си свята...
Затуй ти посвещавам песента!

Остави ти букета си във мойта ваза.
Край мен ухае вече на цветя!
Ти свойта приказка вълшебна ми разказа.
И с ореол велик при мене спря!

Сега за мен небето есенно сияе…
Рубинените залези блестят!...
Макар, че вече лебедова песен пеех
но ти като Надежда ме спаси!

Не знам дори дали наистина те има
Дали не си измислена от мен?...
Но ти стопи леда, на мойта сетна зима
И аз сега се чувствам обновен!...

Не зная вече, как да те наричам?
Но твърдо знам, че вече те обичам!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??