Сонет за жена
Самата ти си, мойто сиромашко лято.
И стопления ден, на есента.
И затова за мен наистина си свята...
Затуй ти посвещавам песента!
Остави ти букета си във мойта ваза.
Край мен ухае вече на цветя!
Ти свойта приказка вълшебна ми разказа.
И с ореол велик при мене спря!
Сега за мен небето есенно сияе…
Рубинените залези блестят!...
Макар, че вече лебедова песен пеех ...