17 янв. 2025 г., 08:30

Сонет за сонета

521 2 4

 

Бях момиче синеоко,

ала вече съм „поет“!

Вдигам летвата високо –

правя опит за сонет.

 

На врата ми е широко

и от радост съм обзет.

С чаша вино от бистрото –

май съм просто писар клет.

 

Търся рими, търся срички,

драскам в унес окрилен.

Ще покажа днес на всички,

 

че сонетът е за мен!

Мога даже и с боички –

аз творец съм в този ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Петя, това ми беше първият опит от есента. Малко логиката с половете се губи, както с усмивка отбелязва Младен, но цялостно си го харесвам заради ведрото настроение.
  • Майсторски написан сонет. Поздравление, Бо!
    В него има и интелектуално предизвикателство, палещо въображението:

    "Бях момиче синеоко"

    Възможни логически изводи:

    1. Смяна на пола.
    2.Смяна на контактната леща.
    3. Вече не е синеоко момиче, а синеока жена.

    Кое от трите е вярното? Остава истинска загадка, поне за мен.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...