17 янв. 2025 г., 08:30

Сонет за сонета

517 2 4

 

Бях момиче синеоко,

ала вече съм „поет“!

Вдигам летвата високо –

правя опит за сонет.

 

На врата ми е широко

и от радост съм обзет.

С чаша вино от бистрото –

май съм просто писар клет.

 

Търся рими, търся срички,

драскам в унес окрилен.

Ще покажа днес на всички,

 

че сонетът е за мен!

Мога даже и с боички –

аз творец съм в този ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Петя, това ми беше първият опит от есента. Малко логиката с половете се губи, както с усмивка отбелязва Младен, но цялостно си го харесвам заради ведрото настроение.
  • Майсторски написан сонет. Поздравление, Бо!
    В него има и интелектуално предизвикателство, палещо въображението:

    "Бях момиче синеоко"

    Възможни логически изводи:

    1. Смяна на пола.
    2.Смяна на контактната леща.
    3. Вече не е синеоко момиче, а синеока жена.

    Кое от трите е вярното? Остава истинска загадка, поне за мен.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...