17 янв. 2025 г., 08:30

Сонет за сонета

514 2 4

 

Бях момиче синеоко,

ала вече съм „поет“!

Вдигам летвата високо –

правя опит за сонет.

 

На врата ми е широко

и от радост съм обзет.

С чаша вино от бистрото –

май съм просто писар клет.

 

Търся рими, търся срички,

драскам в унес окрилен.

Ще покажа днес на всички,

 

че сонетът е за мен!

Мога даже и с боички –

аз творец съм в този ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Петя, това ми беше първият опит от есента. Малко логиката с половете се губи, както с усмивка отбелязва Младен, но цялостно си го харесвам заради ведрото настроение.
  • Майсторски написан сонет. Поздравление, Бо!
    В него има и интелектуално предизвикателство, палещо въображението:

    "Бях момиче синеоко"

    Възможни логически изводи:

    1. Смяна на пола.
    2.Смяна на контактната леща.
    3. Вече не е синеоко момиче, а синеока жена.

    Кое от трите е вярното? Остава истинска загадка, поне за мен.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...