17.01.2025 г., 8:30

Сонет за сонета

516 2 4

 

Бях момиче синеоко,

ала вече съм „поет“!

Вдигам летвата високо –

правя опит за сонет.

 

На врата ми е широко

и от радост съм обзет.

С чаша вино от бистрото –

май съм просто писар клет.

 

Търся рими, търся срички,

драскам в унес окрилен.

Ще покажа днес на всички,

 

че сонетът е за мен!

Мога даже и с боички –

аз творец съм в този ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Петя, това ми беше първият опит от есента. Малко логиката с половете се губи, както с усмивка отбелязва Младен, но цялостно си го харесвам заради ведрото настроение.
  • Майсторски написан сонет. Поздравление, Бо!
    В него има и интелектуално предизвикателство, палещо въображението:

    "Бях момиче синеоко"

    Възможни логически изводи:

    1. Смяна на пола.
    2.Смяна на контактната леща.
    3. Вече не е синеоко момиче, а синеока жена.

    Кое от трите е вярното? Остава истинска загадка, поне за мен.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...