Аз нямам общо с тихите води,
харесва ти да те докосвам с пръсти.
Погледът ми как изгаря те,
побъркваш се,
аз го знам добре.
Но чуй това...
Аз мога с устни в рая да те кача,
през девет кръга в ада да те сваля
и знам кое избра!
С татуси върху ръцете,
луд по две,
точно за мене...
Искам те, а от това боли...
Sorry, baby!
Дяволът в моето тяло,
тази нощ, влезе направо.
И пак мойта гореща кръв
ще те запали.
Легнала на твоите гърди,
харесва ми сърцето ти да чувам!
И всеки удар става все по-бърз,
побърквам те, това го знам добре!
Дива ти ме направи!
Дива аз съм, разбра ли?
Дива нощ ще запалим,
дива и без забрани.
Дива ти ме направи!
Дива станах, разбра ли?
Дива нощ ще запалим
с тебе, baby!
© Йордан Ботев Все права защищены