29 дек. 2005 г., 07:38
Когато океана от сълзи
повлече в дълбините моя кораб.
Къстче земя, остров малък ме спаси,
сякаш бе поставен там от Бога.
Безкрайна беше мойта радост
щом усетих под краката си земя.
Тя щедро плодовете си ми предостави,
но неусетно ми отне независимостта.
И нижат се година след година.
Останах като в затвор, с острова сама
и чувствувам, постепено ме убива
спокойствието, в обетованата ми земя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация