29.12.2005 г., 7:38

Спасение

937 0 1

Когато океана от сълзи
повлече в дълбините моя кораб.
Къстче земя, остров малък ме спаси,
сякаш бе поставен там от Бога.

Безкрайна беше мойта радост
щом усетих под краката си земя.
Тя щедро плодовете си ми предостави,
но неусетно ми отне независимостта.

И нижат се година след година.
Останах като в затвор, с острова сама
и чувствувам, постепено ме убива
спокойствието, в обетованата ми земя.

Чувам песните на непознати птици,
нежния бриз и плясъкът на белите вълни.
Но в душата ми е много, много тихо.
Толкова тихо, че чак ме боли.

Без топла дума, без любовта човешка.
Имам всичко, но сърцето ми самотно стене.
Потъна моя корабът и с него моята надежда.
Жива съм! Но нима това е истинско спасение?


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...