24 апр. 2024 г., 23:42

Спасение 

  Поэзия
5.0 / 8
676 1 5
Побързах да си кажа: „Стига! Край!
Недей да цивриш вече в слаби рими.
Шамар си удари. Сърце, потрай!
Перото щом трепери е ранимо.“
Побързах да си кажа, но не спрях.
По навик слушам други, не и мене.
На себе си от вчера завидях –
тогава силна бях и не треперех.
Тогава не треперех, но мълчах,
а днес поток от грижи ме залива.
И знам, че ако млъкна, ще е страх,
а всяка дума знак е, че съм жива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Калъчева Все права защищены

Предложения
  • Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »