БогданаКалъчева (Богдана Калъчева)
44 71
24.04.2024 г., 23:42 ч.

Спасение 

  Поезия
537 1 5

Побързах да си кажа: „Стига! Край!

Недей да цивриш вече в слаби рими.

Шамар си удари. Сърце, потрай!

Перото щом трепери е ранимо.“

 

Побързах да си кажа, но не спрях.

По навик слушам други, не и мене.

На себе си от вчера завидях –

тогава силна бях и не треперех.

 

Тогава не треперех, но мълчах,

а днес поток от грижи ме залива.

И знам, че ако млъкна, ще е страх,

а всяка дума знак е, че съм жива.

 

И искам да говоря, да крещя

дори когато думите раняват.

Защото само с разрези гнойта

излиза и болникът се спасява.

 

Защото се спасява всеки сам,

но с вик напомня всеки, че го има.

И с вик отвръща някой, че е там,

когато чува нечие „Спаси ме“.

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Надежда, струва ми се, че вече разбирам идеята зад думите ти снощи. Благодаря за пояснението.
  • Причинно-следствената връзка са времето, в което живеем, бездушието на повечето хора, примиренчеството от типа: Таква е Божията воля... Така става, когато се опитам да побера мислите си в две изречения. Съжалявам, че неволно те засегнах!
  • И знам, че ако млъкна, ще е страх,
    а всяка дума знак е, че съм жива.
  • Надежда, не ми стана ясна причинно-следствената връзка в коментара. Надявам се, че търсенето на "спасение" в Гугъл е дало резултат.
  • Просто написах думата "спасение" в Гугъл. Дрън-дрън и бла-бла. Всеки се спасява сам. А после... следва сърцето си.
Предложения
: ??:??