Спасение
Изгубих се в очите ти - любов,
намерих се в „косите на мечтата”,
които като ръж са нацъфтели
във угара на мъжкото ми лято...
Как искам да забиеш в моя праг -
сляп маникюр, лакиран от съдбата
и късен гларус да ни сочи бряг,
зареян над вълнисти необяти...
Да стелиш във гърдите ми джамал,
с раздуханата жар на вдъхновение...
родено, да извае в теб олтар
за вярата ми в сладкото спасение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
