Спасение
Изгубих се в очите ти - любов,
намерих се в „косите на мечтата”,
които като ръж са нацъфтели
във угара на мъжкото ми лято...
Как искам да забиеш в моя праг -
сляп маникюр, лакиран от съдбата
и късен гларус да ни сочи бряг,
зареян над вълнисти необяти...
Да стелиш във гърдите ми джамал,
с раздуханата жар на вдъхновение...
родено, да извае в теб олтар
за вярата ми в сладкото спасение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
