Изгубих се в очите ти - любов,
намерих се в „косите на мечтата”,
които като ръж са нацъфтели
във угара на мъжкото ми лято...
Как искам да забиеш в моя праг -
сляп маникюр, лакиран от съдбата
и късен гларус да ни сочи бряг,
зареян над вълнисти необяти...
Да стелиш във гърдите ми джамал,
с раздуханата жар на вдъхновение...
родено, да извае в теб олтар
за вярата ми в сладкото спасение...
© Михаил Цветански All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
