23 мая 2014 г., 10:24

Спасение

648 0 3

Каква е тая моя орисия?

Какъв е този жребий мой проклет?

С душа на нестинар - да газя лед!

Пиян да съм, а всъщност да не пия!

И да не знам - кого в кръвта си крия,

един бохем или един аскет?

 

Щастливец ли съм? Или съм несретник?

Какво ми липсва още в този свят?

На радост и на мъка пребогат,

аз още чакам знак от ветровете,

и още търся в своите куплети

посока, смисъл, истина и цвят...

 

А може би това ме и спасява -

на своя дух да търся целостта

и в пламъците, и във пепелта?

Но две неща, които обясняват

живота ми, завинаги остават:

изкуството и любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....