Спасение
Прости ми, че нямам
сили, нито сърце.
През живота си плавам
като в диво море.
Черупка празна
без емоция грам.
Жена чужда и хладна,
бяла грешница в храм.
И до ден днешен се чудя
как ме пусна дотам.
Все още възмущение будя,
не изпитвам никакъв срам.
И ти страдаш сега,
губиш си времето с мен,
един човек без душа
държи твоята в плен.
Убий ме тихо в съня,
разруши тази клетка,
пусни я навън на снега,
счупи тази решетка.
Всяка нощ за това те молех,
на твоето рамо склонила глава.
За щастието ти се борех,
а ти дори не разбра.
Един ден обаче, на лицето ти се изписа
мрачна болка, неистова, зла.
Физическа знам,
като непрогледна мъгла.
Стоях си пред теб
с натежали от влага очи
под парченцето лед
чух плахо сърце да тупти.
Нима то беше там?
Кърваво, живо в моята гръд,
лежало досега в твоята длан,
а днес разкъсва грешната ми плът.
Тук съм – жена –
покварена, лоша за твоите светли мечти,
но както те обикнах сега
така ще те обичам аз винаги.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Димитрова Все права защищены
Емоционален изблик ,породен от здравата, но нежна хватка на една ръка 
