Спасение
Прости ми, че нямам
сили, нито сърце.
През живота си плавам
като в диво море.
Черупка празна
без емоция грам.
Жена чужда и хладна,
бяла грешница в храм.
И до ден днешен се чудя
как ме пусна дотам.
Все още възмущение будя,
не изпитвам никакъв срам.
И ти страдаш сега,
губиш си времето с мен,
един човек без душа
държи твоята в плен.
Убий ме тихо в съня,
разруши тази клетка,
пусни я навън на снега,
счупи тази решетка.
Всяка нощ за това те молех,
на твоето рамо склонила глава.
За щастието ти се борех,
а ти дори не разбра.
Един ден обаче, на лицето ти се изписа
мрачна болка, неистова, зла.
Физическа знам,
като непрогледна мъгла.
Стоях си пред теб
с натежали от влага очи
под парченцето лед
чух плахо сърце да тупти.
Нима то беше там?
Кърваво, живо в моята гръд,
лежало досега в твоята длан,
а днес разкъсва грешната ми плът.
Тук съм – жена –
покварена, лоша за твоите светли мечти,
но както те обикнах сега
така ще те обичам аз винаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Димитрова Всички права запазени
Емоционален изблик ,породен от здравата, но нежна хватка на една ръка 
