Спасител
Бях тъй глупава, наивна,
само болка ми донесе любовта,
страхувах се отново да обикна,
само ти подаде ми ръка.
Другарка вярна ми беше самотата,
а страхът - мой злокобен ухажор...
за любовта като отплата
попаднах в най-страшния затвор...
Затвор от спомени и сълзи,
затвор за измамени сърца,
обитаван от погубени мечти,
от неизречени любовни слова.
Но откри ме ти и ме избави
от присъдата да живея в самота,
спаси ме от студената тъмница,
в която самотата без жал ме окова!
Но се страхувах да не бъда наранена,
не исках сълзи горчиви пак да роня,
трудно бе да повярвам в любовта,
нямах сили страхът си да прогоня.
Но щом усетих, че те губя,
сърцето мое силно изкрещя:
"Обичаш го! Недей допуска,
тъй глупаво да пропилееш любовта!"
Кажи ми, Бог ли те изпрати,
сърцето ми разбито да лекуваш,
да събираш сълзите ми в шепи,
очите празни да целуваш.
Кажи ми, как се появи,
в живота, от лъжи отровен,
как умиращата ми душа спаси
и прогони страха в мен затворен?
Кажи ми, как ме убеди,
отново да повярвам в любовта,
как срещтнаха се нашите съдби,
как уверено подаде ми ръка?
Кажи ми, как да не те обичам,
като заради тебе аз живея,
като ти ми върна радостта
и способността отново да се смея!
Какво ли още мога да желая?
Нужен си ми само ти!!!
Не ни трябва нищо друго
освен нашата любов, нали?!
© Нина Павозова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Беше много отдавна...доста неща се промениха оттогава...но казаното си е искрено
-
Много хубав стих! Радвам се,че някой е върнал радостта ти!
-
Как да не кажа мнението си пак?Пишеш невероятно хубави стихове!
-
мерси много ласка радвам се че ти харесвамоля всички да си кажат мнението каквото и да е ще го уважа все пак е начало!
-
"Кажи ми, Бог ли те изпрати,
сърцето ми разбито да лекуваш,
да събираш сълзите ми в шепи,
очите празни да целуваш."
Хареса ми! Поздрави и пази любовта!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
