Спасител
Бях тъй глупава, наивна,
само болка ми донесе любовта,
страхувах се отново да обикна,
само ти подаде ми ръка.
Другарка вярна ми беше самотата,
а страхът - мой злокобен ухажор...
за любовта като отплата
попаднах в най-страшния затвор...
Затвор от спомени и сълзи,
затвор за измамени сърца,
обитаван от погубени мечти,
от неизречени любовни слова.
Но откри ме ти и ме избави
от присъдата да живея в самота,
спаси ме от студената тъмница,
в която самотата без жал ме окова!
Но се страхувах да не бъда наранена,
не исках сълзи горчиви пак да роня,
трудно бе да повярвам в любовта,
нямах сили страхът си да прогоня.
Но щом усетих, че те губя,
сърцето мое силно изкрещя:
"Обичаш го! Недей допуска,
тъй глупаво да пропилееш любовта!"
Кажи ми, Бог ли те изпрати,
сърцето ми разбито да лекуваш,
да събираш сълзите ми в шепи,
очите празни да целуваш.
Кажи ми, как се появи,
в живота, от лъжи отровен,
как умиращата ми душа спаси
и прогони страха в мен затворен?
Кажи ми, как ме убеди,
отново да повярвам в любовта,
как срещтнаха се нашите съдби,
как уверено подаде ми ръка?
Кажи ми, как да не те обичам,
като заради тебе аз живея,
като ти ми върна радостта
и способността отново да се смея!
Какво ли още мога да желая?
Нужен си ми само ти!!!
Не ни трябва нищо друго
освен нашата любов, нали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Павозова Всички права запазени
