6 февр. 2009 г., 22:06

Спасител (за Миро от с. Рупки)

1.2K 0 2

Аз умирах! Бях на дъното сама!

Около мен имаше само вода…

Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…

Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…

 

 

Агонията ми се стори цяла вечност,

като на филм видях живота си.

Как исках да живея! Не! Не беше честно!

Тогава, в сетния ми дъх, яви се ти!

 

 

Благодарение на теб сега съм жива!

Ти беше смел, веднага скочи във водата –

постъпка, толкова човешка и красива,

а аз за теб бях просто непозната.

 

 

Изминаха години. Аз не те забравих.

Не помня ясно твоето лице,

но с жеста, който ти за мен направи,

завинаги оставаш в моето сърце!

 

 

Спасителю, благодаря ти от сърце!

Бъди щастлив съпруг и горд баща

и нека твоето прекрасно дете

да наследи добрата ти душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даринка Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук не съм напълно съгласен с Нели, защото понякога един стих изглежда уникално маргинален и блед...а всъщност блести!
    И Един въпрос към нея:Кой се най-големите творби на великите майстори в поезията.Дали са тези, простите
  • Не, не е! Като чувство да, но не и като форма.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...