Feb 6, 2009, 10:06 PM

Спасител (за Миро от с. Рупки)

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Аз умирах! Бях на дъното сама!

Около мен имаше само вода…

Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…

Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…

 

 

Агонията ми се стори цяла вечност,

като на филм видях живота си.

Как исках да живея! Не! Не беше честно!

Тогава, в сетния ми дъх, яви се ти!

 

 

Благодарение на теб сега съм жива!

Ти беше смел, веднага скочи във водата –

постъпка, толкова човешка и красива,

а аз за теб бях просто непозната.

 

 

Изминаха години. Аз не те забравих.

Не помня ясно твоето лице,

но с жеста, който ти за мен направи,

завинаги оставаш в моето сърце!

 

 

Спасителю, благодаря ти от сърце!

Бъди щастлив съпруг и горд баща

и нека твоето прекрасно дете

да наследи добрата ти душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даринка Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук не съм напълно съгласен с Нели, защото понякога един стих изглежда уникално маргинален и блед...а всъщност блести!
    И Един въпрос към нея:Кой се най-големите творби на великите майстори в поезията.Дали са тези, простите
  • Не, не е! Като чувство да, но не и като форма.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...