10 апр. 2012 г., 10:40

Спасителят

797 1 28

 

 

 

 

 

            С П А С И Т Е Л Я Т

 

 

Сърцето ми - великденско яйце -

съдбата боядисва с цветни пръсти.

В палитрата на моето сърце

аз виждам тихо Божие присъствие.

 

Не му се сърдя, с тъмния пастел

когато по надеждата ми шари.

Но щом животът във ръце поел,

той спре дъха ми на последна гара,

 

дано, усмихнат, слънчевият знак

сърдечната палитра да огрява.

Тогава аз ще знам защо и как

от безнадеждност Бог ме е спасявал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...