10 апр. 2012 г., 10:40

Спасителят

798 1 28

 

 

 

 

 

            С П А С И Т Е Л Я Т

 

 

Сърцето ми - великденско яйце -

съдбата боядисва с цветни пръсти.

В палитрата на моето сърце

аз виждам тихо Божие присъствие.

 

Не му се сърдя, с тъмния пастел

когато по надеждата ми шари.

Но щом животът във ръце поел,

той спре дъха ми на последна гара,

 

дано, усмихнат, слънчевият знак

сърдечната палитра да огрява.

Тогава аз ще знам защо и как

от безнадеждност Бог ме е спасявал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...