10 abr 2012, 10:40

Спасителят

  Poesía
794 1 28

 

 

 

 

 

            С П А С И Т Е Л Я Т

 

 

Сърцето ми - великденско яйце -

съдбата боядисва с цветни пръсти.

В палитрата на моето сърце

аз виждам тихо Божие присъствие.

 

Не му се сърдя, с тъмния пастел

когато по надеждата ми шари.

Но щом животът във ръце поел,

той спре дъха ми на последна гара,

 

дано, усмихнат, слънчевият знак

сърдечната палитра да огрява.

Тогава аз ще знам защо и как

от безнадеждност Бог ме е спасявал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...