10 abr 2012, 10:40

Спасителят

  Poesía
799 1 28

 

 

 

 

 

            С П А С И Т Е Л Я Т

 

 

Сърцето ми - великденско яйце -

съдбата боядисва с цветни пръсти.

В палитрата на моето сърце

аз виждам тихо Божие присъствие.

 

Не му се сърдя, с тъмния пастел

когато по надеждата ми шари.

Но щом животът във ръце поел,

той спре дъха ми на последна гара,

 

дано, усмихнат, слънчевият знак

сърдечната палитра да огрява.

Тогава аз ще знам защо и как

от безнадеждност Бог ме е спасявал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...