10 abr 2012, 10:40

Спасителят

  Poesía
795 1 28

 

 

 

 

 

            С П А С И Т Е Л Я Т

 

 

Сърцето ми - великденско яйце -

съдбата боядисва с цветни пръсти.

В палитрата на моето сърце

аз виждам тихо Божие присъствие.

 

Не му се сърдя, с тъмния пастел

когато по надеждата ми шари.

Но щом животът във ръце поел,

той спре дъха ми на последна гара,

 

дано, усмихнат, слънчевият знак

сърдечната палитра да огрява.

Тогава аз ще знам защо и как

от безнадеждност Бог ме е спасявал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...