С П А С И Т Е Л Я Т
Сърцето ми - великденско яйце -
съдбата боядисва с цветни пръсти.
В палитрата на моето сърце
аз виждам тихо Божие присъствие.
Не му се сърдя, с тъмния пастел
когато по надеждата ми шари.
Но щом животът във ръце поел,
той спре дъха ми на последна гара,
дано, усмихнат, слънчевият знак
сърдечната палитра да огрява.
Тогава аз ще знам защо и как
от безнадеждност Бог ме е спасявал.
© Мария Панайотова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
