Свалил и дрехите – доспехи,

отхвърлил своя срам докрай,

зачерквам земните успехи

и се сбогувам с този Рай.

Оставам аз по съвест гола

и без обувки – да съм бос.

И ставам аз икона в МОЛ-а

да срещам вярващия гост.

Че всеки МОЛ е вече църква

със богомолци всеки ден.

От сутрин, та до де се мръква

народът скита заблуден.

И разтоварил се от злото,

но в шепите си със добро,

прескачам аз и опелото

със кръст направен от сребро.

И като бебе – чисто голо,

душа ми литва без въпрос...

Потеглям към небето – соло

и се превръщам във Христос.