Спазъм

Поэзия

461 1 1

Толкова зими, есени, лета
тъй си останаха зад мене
и спазъм от една мечта -
пролет дъхът ми пак да вземе...

Да шушнат листата пак,
птички сред тях да чуруликат,
а мекият притихващ здрач
да извае образ на момиче.

Да прошепна онова "Обичам",
което и брезичките шумят,
когато с любовта на птица
вятърът ти праща знак...

Ех, мечта!
Скрита вече така далече,
зад девет планини в десета,
само спазъмът сърдечен
в нас си остава до последно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0