5 июл. 2018 г., 09:52

Специалните

942 2 5

Гледаш наоколо всичко жужи.
От хора различни земята гъмжи.
Някои весели, други са зли.
Всеки в живота нещо крои.

Някой до теб е. Утре го няма.
Идва за нещо-друго ти дава.
Винаги някой за нещо помага -
дали е за слава,
дали за забрава.

Някой за нещо за теб е създаден.
В живота ти идва да бъде раздаден.
Виждаш в света ни толкова шарен
всеки със нещо си е специален.

Е.И.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • а има и с двете накуп
  • През моята призма, не звучиш заядливо, Мария. По-скоро ми прозвуча като вик "хора, усещайте, събудете се, виждайте отвъд видимото, не бъдете повърхностни...". Коментарът ти ме зарадва, а радости не извинявам приемам ги и благодаря! Ще си позволя да ти дам съвет, който повтарям на себе си - превръщай слабостите си в сила
  • Всяка наша сила е и най-голямата ни слабост. Да "чуваш" понякога е предимство, понякога - недостатък. А модалните глаголи са за това, да се използват по усмотрение. Благодаря, че ми посочваш къде ми е мястото. Понякога човек ослепява и някой трябва да му разкрие истината. Прозвуча малко заядливо, но аз съм си такава, извинявай.
  • Мария, не всеки може да чуе звука извън матрицата. С мислене и "трябва" не става тази работа. Усет е. Всеки чете според възможностите си. За някои е повърхностно и глупаво, за други е наслоено и дълбоко. Тъжно, но факт. Коментарът ти е съвсем на място под този стих. Благодаря ти за него! Поздрав за теб!
    Прес, благодаря и на теб
  • Да, взаимосвързани сме, но трябва да се мисли и как звучат стихотворенията не само в общия контекст, но и извън него. Понякога извън матрицата звучат по съвсем друг начин. Това е обща забележка, не се отнася конкретно до стихотворението ти, Елена. Хубаво е, поздравления.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...